точѝло, мн. точилà, ср. Кръгъл брус, който се върти на ос и служи за точена на сечива. Зуза натискаше духалото, въртеше точилото, а Скорецът удряше с чука. Елин Пелин.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)