триъ̀гълник, мн. -ци, м. 1.Геом. Геометрична фигура с три страни и три ъгъла. Правоъгълен триъгълник. Разностранен триъгълник. 2. Приспособление във форма на такава фигура, което се употребява за чертане.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
