РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ту̀мба ж. Диал. Голяма група от хора; тълпа. Там по пътя към селото вървеше народ на тумби, на тумби. Елин Пелин. Събранието завърши, хората на тумби и поединично излязоха навън. Кр. Григоров.

Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)