ту̀тманик, мн. -ци, м. 1. Вид хляб, омесен с яйца, масло и сирене и изпечен в тепсия. Хубаво беше наготвила и тя Заклала бе кокошка, яйца бе изпържила,тутманик бе месила. Влайков. 2.Прен. Груб, недодялан човек; простак.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
