тъ̀жба ж. 1. Оплакване, изложено в писмена форма пред съд или друго учреждение. Подавам тъжба. 2. Диал. Тъга. Славкина майка вдовица / Славкина тъжба досети. Ц. Церковски.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)