тъ̀пост, -ттà, мн. няма, ж. Тъпота. Сега забележих, че това лице имаше изражение просташко, носеше печата на ограничен ум, на самодоволна тъпост. Вазов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)