тю междум. 1. За израз на съжаление; тюх. Тю! Погуби се тоя човек! На нищо не мяза вече. Пие, напива се, работа напуснал. Р. Стоянов. 2. За израз на яд, недоволство от нещо; тюх. Тю, дявол да го вземе, ядосват се младите и си блъскат главите над неразрешимата задача. Св. Минков. Стражарят извади една голяма шарена кърпа и почна да трие потта от лицето си. — Тю че горещина! Елин Пелин. Тю да му се не види.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)