тя̀га, мн. няма, ж. (рус.). 1. Движение нагоре на горещия въздух (газове, дим) в пещни, котелни и други устройства, предизвикано от разликата в налягането. Комин със силна тяга. 2.Спец. Теглеща, движеща сила. Конна тяга. Моторни тяга.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
