тя̀гост, -ттà, мн. (рядко) -и, ж. (рус.). Остар. Тежест. Ах, недейте ме презира, / в бедността ми няма срaм, / милост не дойдох да диря, / нито тягост да съм вам. Вазов. Аз вече бях пленник на труда и трябваше ведно с баща си да нося еснафските скърби и тягости. Ст. Чилингиров.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)