убийствен, -а, -о, прил. 1. Рядко. Който причинява смърт; пагубен, смъртоносен, унищожителен. Почна се нов бой, убийствен и безпощаден. Вазов. Убийствена война. Убийствена сеч. 2. Прен. Който сломява, съсипва физически; много тежък, съсипателен. Зидар, каменар хамалин, той работеше все тежка, убийствена работа. Г. Караславов. || Който съсипва нравствено, психически. Всичко в душата ѝ бе потънало в бездна на мъртвешко равнодушие, на тиха, равна, убийствена печал. Дим. Димов. Убийствена скука.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)