РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

удивя̀вам, -аш, несв.; удивя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Удивлявам. удивявам се, удивя се страд.

Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)