у̀ем, мн. няма, м. Диал. Количество зърнени храни, брашно, вълна и др., с което в миналото се е заплащало в натура използването на някои селскостопански съоръжения и машини като мелници, вършачки, роначки, веялки, дараци и др. Моята воденица ще меле на всички без уем. Йовков. За меленето на жито беше определен уем, но мелничарите вземаха повече, крадяха. Г. Караславов. Цяло лято сме веяли на веялката му и уем не ни взе. Г. Караславов. Мнозина от селяните не я (вършачката) дочакаха — овършаха си с диканите, защото уемът им се виждаше много голям. Г. Караславов.