узаконя̀вам, -аш, несв.; узаконя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане законно, да придобие законна сила, законна форма. Тя му позагатнада се венчаят, за да узаконят съпружеския си живот. Вазов. узаконявам се, узаконя сестрад.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
