у̀мисъл, мн. -сли, м. Съзнание и намерение при извършването на нещо, обикн. нечестно. И не беше трудно за него да жертвува нещо свое за другите, но го правеше с умисъл, преднамерено, с определена цел. Дим. Димов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
