урèчен, -а, -о. 1.Прич. мин. страд. от урека1. 2. Като прил. Който е уговорен, определен. Най-после уреченият ден дохожда и ние тръгваме. Йовков. Като по уречен знак, горе над тепето се изстъпи Ашикът и протегна глас. П. Ю. Тодоров.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
