уродлѝво. Нареч. от уродлив; грозно, неестествено. Завистта, злобата са призми, през които се гледат уродливо предметите. Вазов. Уродливо ниски дами танцуваха с високи господа. Дим. Димов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
