успокоèние, мн. -я, ср. 1.Остар. Успокояване. При тия славни гробове правим панихида за успокоение душите на праведниците. Вазов. 2. Спокойствие. Откато прати писмо на Найда, у Харитина пак настъпи успокоение. А. Каменова.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
