у̀стремм. Стремителна насоченост към нещо; стремителност, бързина, напор. Върти се, върти, колело на живота, / животът е устрем и вечно движение. Багряна. Животното се носеше с устрем нагоре по стръмнината. Ив. Хаджимарчев.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
