у̀стремност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ỳстремен. В погледа му гореше такава устремност, сякаш целият той беше някакъв страхотен заряд. Дим. Ангелов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)