уф междум. Диал. 1. За израз на досада, недоволство, укор; ух, их. Захари дойде до масата, която беше в дъното на стаята, и си наля една чашка ракия. — Уф че люта била. Йовков. Уф! Още ме боли главата от туй пусто шампанско. Ал. Константинов. 2. За израз на уплаха; ох. Непозната млада жена плахо ахна: — Уф, изплаши ме! Кр. Велков. 3. За израз на мъка, скръб, окайване, оплакване; ох, ой, ух, ах. Уф! Кога ще се свърши тоя ужас. Л. Стоянов.