ухàпвам, -аш, несв.; ухàпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Наранявам с хапане. Като дошли на това място, една змия ухапала смъртоносно Лука. Вазов. 2. Разг. За пчела, оса и под. — ужилвам. 3. Прен. Силно обиждам, засягам с думи. На устните ѝ затрепера подигравателна усмивка и зачака удобния случай да го ухапе. К. Петканов. ухапвам се, ухапя се страд. □ Бълха го ухапала (разг.) — понесъл незначителна, съвсем малка загуба.