ущъ̀рб м. (рус.). Книж. Вреда, щета, накърняване. □ В ущърб на — във вреда на, в щета на. Той мислеше, че бе улеснил както длъжниците, така и себе си — в ущърб на лихварите. Дим. Димов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)