фърту̀на ж. (лат.). Силна снежна буря, снежна вихрушка; виелица. Вятърът, превърнал се вече на фъртуна, фучеше и разнасяше с бясна бързина снежни облаци над вечерната дрезгавина . Вазов. Свири нощната фъртуна, / снежни преспи вей. Вазов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)