хàпче, мн. -та, ср. Умал. Малък хап. Ирина изпадна в състояние на пълна летаргия. Вземаше сънотворни хапчета, спеше до късно през деня. Дим. Димов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)