РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

хаталъ̀к, мн. -ци, м. (араб.-тур.). Остар. Грешка, пакост, щета. Внимавай да не стане някой хаталък.

Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)