хвàля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Изтъквам с одобрение достойнствата, качествата, заслугите на някого или нещо. Ех, ти, Марко, мой соколе сиви, / много теб земя те е хвалила, / но сега се никой теб не диви, / не се слави Марковата сила. Вазов. Нямам братец ни сестрица — / братец да ме хвали, / а сестра да жали. Яворов. От децата си тя беше много доволна, защото учителите все ги хвалеха. Мирували, слушали, учели се добре. Г. Караславов. || Препоръчвам. От малките дюкянчета се обаждаха продавачи, хвалеха стоките си и хвърляха весели закачки зад гърба на хубавите жени. Елин Пелин. хваля се страд.