хвъркàт, -а, -о, прил. 1. Който може да хвърчи. Захванали да гракат гаргите и всичкото хвъркато царство зачуруликало и запяло. Каравелов. На това място се събират на игри и любовни срещи отбрани хвъркати песнопойци от съседната гора. Елин Пелин. 2. Прен. Много бърз. Хвъркатите ескадрони се появяват навсякъде. Йовков. В националните борби / е имало една хвърката чета. Н. Хрелков. || Прен. Диал. Много сръчен. Той беше хвъркат в работата. 3. Разг. Като същ. ср. хвъркато, мн. хвъркати — птица.