хлопатàр м. Кован звънец за добитък; хлопка, клопотар. Зад рида се обадиха хлопатари на стада. П. Ю. Тодоров. От време на време в къшлата, където бяха затворени овцете, се разнасяше ситно дрънкане на звънче или хлопатар. Дим. Ангелов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)