хлъ̀твам, -аш, несв.; хлъ̀тна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Смъквам се надолу, образувам вдлъбнатина. Синорът бе висок, а пътеката бе хлътнала ниско. Елин Пелин. Там шосето изведнъж хлътваше. П. Вежинов. Най-сетне след дълго лутане той се намери дори до старата запустяла воденица, на която покривът беше хлътнал. Ем. Коралов. 2. Попадам, навлизам във вдлъбнатина, дупка; пропадам. Тръгвайте! — каза и тръгна към шосето, като се спъваше и хлътваше в прясно изораните бразди. А. Гуляшки. Колата леко се подрусваше, а тук-там внезапно хлътваше ту едното, ту другото ѝ колело. Дим. Талев. По средата на двора той хлътна в една дупка. Ив. Мартинов. 3. Прен. За очи, гърди и пр. — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под. Хълбоците му (на вола) бяха хлътнали дълбоко, ребрата му се четяха. Елин Пелин. Очите му бяха хлътнали, трескави и натъжени. Йовков. Пълното му и охранено някога лице сега се беше съвсем стопило, бузите му бяха хлътнали. П. Славински. 4. Разг. Рядко. Влизам, вмъквам се, бързо изчезвам някъде. Спре се, огледа се наляво, огледа се надясно и хлътне в дюкянчето. Йовков. Матьо стигна до пътната врата, метна поглед по прозорците на насрещните къщи и хлътна в двора. Дим. Ангелов. Войводата и още един от четниците хлътнаха в шубраците вдясно от пътя. Дим. Талев. 5. Прен. Разг. Изпадам в тежко, безизходно положение. Касиер е, харчи много, но накрая ще хлътне. || Влюбвам се силно. Не говоря за хубостта ѝ, макар че, право да ти кажа — Зарежи, ти си хлътнал. А. Страшимиров.