христолюбѝв, -а, -о, прил. Църк. Който е предан на християнската религия. Наместникът обяви от амвона решението на общината и христолюбивите преспанци започнаха да носят в общинската канцелария даровете си за новата църква. Дим. Талев.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
