цàпнат, -а, -о. 1.Прич. мин. страд. от цапна. 2. Като прил. (също и в съчет. цапнат в устата). Разг. Който има навик, който не се свени да говори неприлични неща. Стрина ти Котовица, каквато си е цапната, зела таѝказала същите тия думи. Влайков.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
