цàрски, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на цар, служи на цар. Царска корона. Царски дворец. Царски трон. Царска багреница. 2. Който е присъщ на цар. Царска осанка. Царско величие. Царско достойнство. 3. Който произхожда от цар. Царска заповед. Царска власт. Царски род. Царско коляно. 4. Който е приближен на цар. Царски довереник. 5. Диал. Държавен. Че бирник царски дошъл е днеска. Яворов. Царски път. Царска служба. 6. Който е управляван или възглавяван от цар; монархичен. Царски режим. Царско правителство. Царска Русия. 7. Който се извършва от цар и приближените му. Царско посещение. Царска сватба. Царско пиршество. Царски лов. 8. Прен. Царствен, разкошен, великолепен. Че като почнаха да ни подават букети и да ни обсипват с цветя, ураа! и пак град от букети. — Царска среща! Ал. Константинов. Много си щедър, синко. Това е царски подарък. Р. Стоянов. Когато си дойде тате, ние вече привършвахме царската си вечеря. Ст. Чилингиров. Брада царска, глава воденичарска. Погов. □ Негово (нейно) царско величество — титла на цар (царица). Царска вода (хим.) — смес от три части солна киселина и една част азотна киселина. Царски врата (двери) (църк.) — средната врата на черковен източноправославен олтар.
цàрски нареч. Разкошно, великолепно, богато. Значи, с тези пари двамата ще караме царски. Г. Караславов. Вий харчите безспир — и аз съм оскърбена, / че всеки ден сте тъй по царски пременени. Ас. Разцветников (превод).