цèпеница ж. 1. Голям къс плоско разцепено дърво за горене. Байко туря върху прегорелия огън две цепеници. Влайков. 2. Разг. Шег. Дърво за бой. Ще играе цепеницата по гърба ти.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)