цокъл, мн. -кли, м. (итал.). 1. Долна част на външна стена на сграда, обикн. малко издадена навън. На нея вече няколко пъти ѝ се беше случвало да скача през прозореца, като стъпи най-напред на циментовия цокъл и оттам — на тротоара. П. Вежинов. 2. Облицовка от камък, мозайка, дърво и др. на долната част на стена. Евгений също се отпусна на пода и опря гръб на дървения цокъл на стената. Дим. Ангелов. 3. Измазана с блажна боя долна част на стена.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)