цъ̀канеср. Отгл. същ. от цъкам и от цъкам се. В каютата се чуваше само цъкането на електрическия часовник. Д. Добревски. Зачуха се съжалителни цъкания, въздишки: — Горката жена! Дим. Ангелов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
