РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

цъклò, мн. -а, ср. Диал. Стъкло. Тя носеше вощеница, цъкло с вино, цъкло със зехтин. Влайков.

Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)