църву̀л м. Вид мека обувка от къс кожа, която се привързва с прекарана по края на кожата каишка или връв. Той идваше в гимназията с дебели шаячни дрехи, с цървули и шарена торбичка през рамо. Дим. Димов. Цървули няма, гайда иска. Послов. □ Гриза (ям) някому цървулите (разг.) — говоря язвително за някого; злословя. Гумени цървули — гумени обувки с форма на цървули. Васил остана в обора, изу гумените си цървули, изтри калта и вътре подложи суха слама. Кр. Григоров. Ще взема (намеря, хвана) някому (на босия) цървулите (разг.) — нищо няма да взема. Какво щат крадци в моя двор? Ще вземат на босия цървулите! Дим. Ангелов.