цъ̀ркам, -аш, несв., непрех. 1. За птица, щурец и др. — издавам висок и писклив звук; цвъртя, цвърча. Едно сиво птиченце най-сладичко църкаше. Ран Босилек. Мъничко щурче усърдно църкаше нейде. Елин Пелин. || За нагорещен предмет — издавам съскащ звук при потапяне във вода. Бай Нейко, видя ли как църка желязото, като го турих във водата? Йовков. 2. За течност — тека на тънка силна струя.