цъ̀фвам, -аш, несв.; цъ̀фна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За растение — образувам, разтварям цветове. Цветята растат пред моите очи, напъпват, пъпките се разпукват и цъфват. Влайков. Помниш старата глогина? / Помниш росния гъстак? — / там ще цъфнат догодина / кринове и ален мак. Дим. Бояджиев. Лободата, синчецът, кадънките бяха цъфнали и пълнеха въздуха със свежия си дъх. К. Петканов. || Обр. Тоя ден Цвета бе най-хубавата китка на хорото. За няколко дена тя бе пораснала и цъфнала. Елин Пелин. 2. Прен. За предмет — разпуквам се, разкъсвам се. Но още там при първия гърмеж / изсъска, цъфна дулото на топа. Ем. п. Димитров. Потурите цъфнаха, краката обосяха, ала торбата се напълни със злато и сребро. Д. Немиров. 3. Прен. Разг. Ирон. За човек — изпадам в тежко положение или състояние. Оня си строши ръката, механикът се изгори, сега пък с петнистия тиф цъфнахме. Йовков. Ти затова си цъфнал толкоз, защото все нямаш време да се нахраниш човешки! — сгълча го жена му. Г. Караславов. 4. Прен. Разг. Появявам се, обикн. неочаквано. И пак оная хубава усмивка / на устните ѝ цъфва. П. П. Славейков. Ето ги белите облачета в синьото небе; те цъфват при всяко пукване на шрапнела. Л. Стоянов. □ Цъфнал съм и завързал съм (разг.) — намирам се в лошо положение.