часовѝ, -ѝят, -ѝя, мн. часовѝ, м. Воен. Въоръжен войник на пост; часовой. Наблизо покрай окопа ходи часовият. Йовков. Часовите на гарата не им позволиха да минат през главния изход. К. Петканов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
