чàстен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който принадлежи на едно или няколко отделни лица, а не на обществото, на държавата. Противоп. обществен, държавен. Къщата беше широка, удобна, солидна — една от най-хубавите частни къщи в столицата. Г. Караславов. Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползват с особена закрила. Частен капитал. Частно стопанство. 2. Който е свързан с дейността на едно или повече отделни лица; не обществен, не държавен. У нас общественият сектор в търговията има надмощие над частния сектор. Частна търговия. Частна фирма. || Който се организира и издържа от отделни лица. Само със закон може да се разреши основаването на частни училища. Частна колекция. 3. Който се отнася или е свързан с отделната личност; личен, интимен. И заговориха пак за своите частни работи, сега вече още по-задушевно, още по-приятелски. Влайков. Поривист и вихрен в политическия си живот, Величков беше мил и благ в частния. Вазов. Частният интерес трябва да се подчинява на обществените интереси. Тази работа има частен характер. 4. Който се извършва от отделно лице, без да ангажира обществените среди; неофициален, личен. Частна инициатива. Частна практика. Частен разговор. 5. За стопански деятел — който не влиза в колектив. Частен търговец. Частен занаятчия. Частен стопанин. Частен собственик. 6. Който действа от свое име или в своя лична полза. Аз му говоря като частно лице, защото му желая доброто. Аз не съм началник. Йовков. Индустрията у нас не е в ръцете на частни лица. 7. Книж. Който представя отделна част от нещо, подробност от нещо; отделен. Противоп. общ. Предстои да бъдат разрешени много общи и частни въпроси на науката. || Книж. Който не се отнася до общите принципи на нещо; отделен, не типичен, изолиран. Частен случай. Частно явление. □ В частни ръце — във владение на отделната личност. Частен доцент (остар.) — нещатен (хоноруван или нехоноруван) доцент. Частен секретар — личен секретар на длъжностно лице. Частен урок — урок, който се преподава извън училище срещу заплащане. Частен ученик — ученик, който не учи в училище, а се подготвя извън него и се явява в края на учебната година на изпити. Частен учител — учител, който преподава уроци срещу заплащане извън училище.