чèтен1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За число — който се дели на две без остатък; чифтен. Противоп. нечетен. Четно число. Четни номера.

чèтен2, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от чèта. Четен командир.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)