чòпля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Ровя нещо с пръст, нокът или с остър предмет по повърхността; къртя, човъркам. Дясната му ръка напипа дупка в стената и без да иска се залови да я чопли. К. Петканов. Видя, че Монка бе се навела, та чоплеше нещо с пръсти. И. Волен. 2. Развреждам, разкървявам рана, пъпка. Па си взема остро ножче, / та си чопли девет рани, / девет рани куршумени. Нар. пес. Не чопли пъпката, да не се инфектира. 3. Рядко. За добитък — скубя дребна трева при пасене. Малкото стадо овци и кози сладко чоплеше младата трева. Елин Пелин. 4. Прен. Занимавам се с някаква незначителна работа. Людмила изтича навън, огледа се и като видя Бешемлията, който чоплеше нещо при оградата, припна към него. А. Гуляшки. 5. Прен. За мисъл, чувство — безпокоя, тревожа, измъчвам. Какво да прави? Нещо чоплеше немирната му душа и не му даваше спокойствие. Елин Пелин. Тая мисъл от по-рано още го чоплеше и съблазняваше. Влайков. чопля се страд.