чучу̀рка ж. Малък чучур (в 1 знач.). Лиско видя новия чучур на чешмичката, забеляза и изкопаното под нея кладенче и, само от желание да пакости, махна чучурката и затрупа кладенчето. Дим. Ангелов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)