шавърклѝв, -а, -о, прил. 1.Диал. Който много шавърка; немирен, неспокоен. Детето ми е много шавъркливо и не ме оставя на мира. 2.Прен. Разг. Който има леко поведение. Коконата малко шавърклива ми се видя, та се уплаших. Елин Пелин.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
