шèпнене ср. Отгл. същ. от шепна и от шепна се. Говореха тихо, с шепнене. Ал. Константинов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
© Всички права върху Речника принадлежат на ИБЕ. Забранено е копиране, разпространение, публикуване или модифициране освен при спазване на изискванията на Закона за авторско право и сродните му права.