шишàрка ж. Плодът на някои иглолистни дървета. От клоните на елата падаха шишарки. Ем. Станев. В гората падаха с глух шум желъди и шишарки. Дим. Талев.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)