шѝя1 ж. 1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; врат. Хубавият кон изви шията си като лебед. Йовков. Висока бяла колосана яка обхващаше гъвкавата му шия. А. Каралийчев. Петър повдигна косата от тила ѝ и я целуна по шията. Ивайло Петров. Бяла шия. Дълга шия. || Стесн. Предната част на врата. Виреше главата си нагоре и така изпъваше шията си, че гръклянът му щръкваше напред. О. Василев. 2. Тясна дълга част на шише, стомна и др. подобен съд. По-нататък стърчеше турски ибрик с пречупена шия. З. Стоянов. Брашнаров взе друго стъкло — кръгло, издуто, с дълга, тънка шия. Дим. Талев. □ До шия (разг.) — до крайния предел, извънредно много. Затънал съм в дългове до шия. Ст. Дичев. Около мене са хора въоръжени до шията. Вазов. Сиромашия до шия. Погов. Не по врат, ами по шия (разг.) — за еднакви неща, които някой неправилно разграничава; все едно. Превивам шия (разг.) — покорявам се, търпя гнет, тегло. Превивам шията някому (разг.) — заставям някого да се подчини, сломявам му гордостта, упоритостта и пр. Стъпвам (сядам) някому на (върху) шията (разг.) — подчинявам някого на волята си. Оттам дойде тоя агроном, дето стъпи върху шията на твоя зет. А. Гуляшки. Увисвам на шията на някого (разг.) — натрапвам се някому да се грижи за мене. Не се бой! Няма да увисна на шията ти. Дим. Димов. Хвърлям се на шията на някого (разг.) — прегръщам. Катя се хвърли на шията на Ванко и прошепна през сълзи: — Много, много те обичам, Ванко. М. Грубешлиева. Широко ми е около шията (разг.) — нямам грижи, безпокойства, живея безгрижно.
шѝя2 ж. Диал. Мазол, слин. Ръце са с шия от труд благородни. Вазов. Копахме, додето ръцете ни хванат шия. А. Каралийчев.
шѝя, шѝеш, мин. св. шѝх, прич. мин. страд. шит, несв., прех. 1. Прикрепвам, съединявам нещо с вдянат в игла конец; зашивам. Един стражар шиеше копче на синята си куртка. Ем. Станев. Шия на ръка. 2. Изработвам, правя нещо чрез вдянат в игла конец; ушивам. Шиеше дрехите им от нов плат или прекроени от стари дрехи. Вазов. Нека ме храни хубавичко, нека ми шие ризи. Ал. Константинов. Знаеше да щави овчи кожи и да шие кожуси. Кр. Григоров. 3. Разг. Правя е нишка и игла фигури върху тъкан, върху плат; нашивам, бродирам, веза. Тя бе свела поглед надолу и унесено шиеше на гергефа. Д. Немиров. Бе седнала на дивана и шиеше своя гоблен. М. Грубешлиева. Момичетата си играят в малката градина / и вече шият и със злато, и с коприна. М. Петканова. шия се страд.