шнур, шну̀рът, шну̀ра, мн. шну̀рове, шну̀ра (сл. ч.), м. (нем.). 1. Усукана памучна иди копринена връв за препасване, връзване и др. Тъмносиня руска рубашка беше отпусната над панталоните му, пристегната в кръста с шнур. Йовков. Максим разглеждаше една картина с голяма бронзирана рамка, окачена с шнур на стената. П. Славински. 2. Двоен проводник на електричество, обикн. метален. Ще проговориш насила! — каза русият и се обърна към вратата. — Донеси ми шнура на котлона! П. Вежинов. В стаичката имаше само желязно легло, маса и етажерка с книги. Над масата, на дълъг шнур, висеше електрическа крушка. Дим. Димов.