шпиòнин, мн. шпиони, м. (нем.). 1. Лице, което се занимава с разузнаване и предаване обикн. на военни, стопански и други държавни тайни в полза на друга държава. Военни аташета — хитър свят — / и вестникари кухи! Що ги гони, / дали приятели са те, или шпиони? К. Христов. По цяла нощ момчетата придебват, / готови да ударят със куршум / шпионина в граничните ни дебри. Ламар. Шпионите се унищожават като вредни насекоми. Л. Стоянов. 2. Стесн. Разг. Неодобр. Лице, обикн. наето, което наблюдава действията и намеренията на някого с цел да доносничи. Борис беше шпионин, поставен от чорбаджиите, за да следи кой как работи. Дим. Димов.